Нара - градът на стотиците свещени елени и хилядите фенери
Разположено измежду зелени хълмове и антични гори, Нара е едно от най-очарователните места в Япония и първата непрекъсната столица на страната от VIII век. Сред най-интересните забележителности в града е величественият Тодайджи - един от най-големите дървени храмове в света. Вътре се намира гигантската бронзова скулптура на Буда, висока към 15 метра, която е измежду най-мащабните в Япония.
Най-скъпото телешко месо в света - какъв брой в действителност коства да опитаме кобе в Япония
Няколко любопитни обстоятелството
Но най-впечатляващото на Нара надалеч не са архитектурните монументи от друго естество. Истината е, че има места по света, които човек не просто посещава, а се потапя в тях като в легенда. Точно подобен е този античен японски град - място, където историята диша сред вековни дървета, храмовете се губят в мъглата на времето, а повече от 1200 елена и кошути се разхождат свободно измежду хората.
Още с първите крачки в големия Nara Park се усеща, че тук разпоредбите са разнообразни. Няма огради, няма страхливи животни, които бягат от хората. Напротив - елените и кошутите са на всички места. Спокойно пресичат алеите и улиците даже, лягат в тревата или се доближават любопитно към минувачите. Някои даже леко се покланят, като че ли поздравяват, очаквайки да получат лакомство за положителното си образование. И когато човек види това за първи път, мъчно е да повярва, че не сънува.
Защо елените в Нара са свещени
Причината за това неизмеримо общуване сред хора и елени се крие в антична легенда. Японците имат вяра, че преди повече от 1300 години божеството на храма Касуга-тайша пристигнало в Нара, яздейки бял елен. Оттогава тези животни се смятат за пратеници на боговете в японската вяра шинтоизъм.
В продължение на епохи е било строго неразрешено да се нараняват елените. В древността това даже се е наказвало със гибел. Затова и до през днешния ден те живеят свободно из парка и улиците на града - предпазени и уважавани като част от духовното завещание на Япония.
Въпреки че доста елени от антични времена в Япония са изчезнали заради лов и развиването на обществото, тези в парка Нара са били деликатно защитавани от локалните хора.
Любопитен факт е, че генетично проучване на Университет Фукушима демонстрира, че елените към светилището Касуга-тайша съставляват извънредно антична и независима популация. Според разбора те евентуално са се отделили още през интервала Асука (592-710 г.) и в продължение на епохи са се развивали съвсем изолирано от други групи елени.
Именно тази изолираност е разрешила да се резервира неповторим генетичен вид, който рядко се среща другаде. В същото време в региона липсват естествени хищници, като вълци да вземем за пример, което в допълнение подкрепя увеличението на броя им.
Днес броят на тези елени и кошути към този момент надвишава 1200 животни, трансформирайки ги в една от най-интересните и добре съхранени популации в Япония.
Вечерта, когато Нара се трансформира в приказка
И с цел да бъде приказката ни даже още по-автентична, ние попаднахме в Нара в един от най-магичните моменти на годината - празникът на фенерите Setsubun Mantoro, който алегорично посреща пролетта. Още преди да се стъмни, в гората към храма Касуга-тайша започнаха да се събират хора. Атмосферата беше тиха, само че някак тържествена. Каменните алеи се губеха в гората, а от двете им страни се редяха стотици антични фенери, покрити с мъх и история.
Когато падна вечерта, първият фенер пламна, след това втори, трети... десети. И внезапно хиляди светлини започнаха да се появяват една след друга. Фенерите осветяваха пътеките като меко златно течение, което се виеше сред дърветата чак до храма. Гората се трансформира в море от светлина.
До късно елените се движеха умерено сред хората, без да се плашат. Някои стояха неподвижно до фенерите, като че ли позираха за антична картина. Други безшумно пресичаха пътеките и за момент се показваха от сенките - като духове от остаряла легенда.
В един миг към нас се приближи млад елен. Той застана напълно близо до един от каменните фенери и се поклони надълбоко, а меката светлина очерта рогата му в тъмнината. Наоколо беше съвсем напълно безшумно - оня необикновен тип тишина, в която даже въздухът като че ли се движи по-бавно.
Това беше от тези редки мигове, когато времето за миг стопира. И тогава като че ли наистина започнах да разбирам за какво в японската традиция тези животни се считат за освен това от просто част от природата. Погледнах ги с други очи и в действителност почувствах нещо духовно да витае във въздуха - като че ли елените бяха жива връзка сред света на хората и света на божествата.
Магията на един античен град
Да, минали са стотици, че и хиляди години от разпространяването на легендата за появяването на първия елен. Днес Нара е съвременен град, един от най-старите в Япония и си остава първата непрекъсната столица на страната. Но същинската му магия не се крие единствено в храмовете и историята. Тя е в чувството, че тук природата, духовността и всекидневието са едно цяло.
1300 години история - един ден в най-старата дървена сграда в света
Какво съставлява храмът Хорю-джи наоколо до Нара, Япония
Да вървиш вечер измежду вековни фенери, до момента в който свещени елени се движат безшумно към теб, е прекарване, което мъчно може да се опише с думи, само че най-малко пробвах. Със сигурност обаче Нара е едно от тези места, които те карат да повярваш, че от време на време легендите в действителност оживяват.
Най-скъпото телешко месо в света - какъв брой в действителност коства да опитаме кобе в Япония
Няколко любопитни обстоятелството
Но най-впечатляващото на Нара надалеч не са архитектурните монументи от друго естество. Истината е, че има места по света, които човек не просто посещава, а се потапя в тях като в легенда. Точно подобен е този античен японски град - място, където историята диша сред вековни дървета, храмовете се губят в мъглата на времето, а повече от 1200 елена и кошути се разхождат свободно измежду хората.
Още с първите крачки в големия Nara Park се усеща, че тук разпоредбите са разнообразни. Няма огради, няма страхливи животни, които бягат от хората. Напротив - елените и кошутите са на всички места. Спокойно пресичат алеите и улиците даже, лягат в тревата или се доближават любопитно към минувачите. Някои даже леко се покланят, като че ли поздравяват, очаквайки да получат лакомство за положителното си образование. И когато човек види това за първи път, мъчно е да повярва, че не сънува.
Защо елените в Нара са свещени
Причината за това неизмеримо общуване сред хора и елени се крие в антична легенда. Японците имат вяра, че преди повече от 1300 години божеството на храма Касуга-тайша пристигнало в Нара, яздейки бял елен. Оттогава тези животни се смятат за пратеници на боговете в японската вяра шинтоизъм.
В продължение на епохи е било строго неразрешено да се нараняват елените. В древността това даже се е наказвало със гибел. Затова и до през днешния ден те живеят свободно из парка и улиците на града - предпазени и уважавани като част от духовното завещание на Япония.
Въпреки че доста елени от антични времена в Япония са изчезнали заради лов и развиването на обществото, тези в парка Нара са били деликатно защитавани от локалните хора.
Любопитен факт е, че генетично проучване на Университет Фукушима демонстрира, че елените към светилището Касуга-тайша съставляват извънредно антична и независима популация. Според разбора те евентуално са се отделили още през интервала Асука (592-710 г.) и в продължение на епохи са се развивали съвсем изолирано от други групи елени.
Именно тази изолираност е разрешила да се резервира неповторим генетичен вид, който рядко се среща другаде. В същото време в региона липсват естествени хищници, като вълци да вземем за пример, което в допълнение подкрепя увеличението на броя им.
Днес броят на тези елени и кошути към този момент надвишава 1200 животни, трансформирайки ги в една от най-интересните и добре съхранени популации в Япония.
Вечерта, когато Нара се трансформира в приказка
И с цел да бъде приказката ни даже още по-автентична, ние попаднахме в Нара в един от най-магичните моменти на годината - празникът на фенерите Setsubun Mantoro, който алегорично посреща пролетта. Още преди да се стъмни, в гората към храма Касуга-тайша започнаха да се събират хора. Атмосферата беше тиха, само че някак тържествена. Каменните алеи се губеха в гората, а от двете им страни се редяха стотици антични фенери, покрити с мъх и история.
Когато падна вечерта, първият фенер пламна, след това втори, трети... десети. И внезапно хиляди светлини започнаха да се появяват една след друга. Фенерите осветяваха пътеките като меко златно течение, което се виеше сред дърветата чак до храма. Гората се трансформира в море от светлина.
До късно елените се движеха умерено сред хората, без да се плашат. Някои стояха неподвижно до фенерите, като че ли позираха за антична картина. Други безшумно пресичаха пътеките и за момент се показваха от сенките - като духове от остаряла легенда.
В един миг към нас се приближи млад елен. Той застана напълно близо до един от каменните фенери и се поклони надълбоко, а меката светлина очерта рогата му в тъмнината. Наоколо беше съвсем напълно безшумно - оня необикновен тип тишина, в която даже въздухът като че ли се движи по-бавно.
Това беше от тези редки мигове, когато времето за миг стопира. И тогава като че ли наистина започнах да разбирам за какво в японската традиция тези животни се считат за освен това от просто част от природата. Погледнах ги с други очи и в действителност почувствах нещо духовно да витае във въздуха - като че ли елените бяха жива връзка сред света на хората и света на божествата.
Магията на един античен град
Да, минали са стотици, че и хиляди години от разпространяването на легендата за появяването на първия елен. Днес Нара е съвременен град, един от най-старите в Япония и си остава първата непрекъсната столица на страната. Но същинската му магия не се крие единствено в храмовете и историята. Тя е в чувството, че тук природата, духовността и всекидневието са едно цяло.
1300 години история - един ден в най-старата дървена сграда в света
Какво съставлява храмът Хорю-джи наоколо до Нара, Япония
Да вървиш вечер измежду вековни фенери, до момента в който свещени елени се движат безшумно към теб, е прекарване, което мъчно може да се опише с думи, само че най-малко пробвах. Със сигурност обаче Нара е едно от тези места, които те карат да повярваш, че от време на време легендите в действителност оживяват.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ